Доц. Иван Иванов е завеждащ Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ в Националния център по заразни и паразитни болести.
Доц. Иванов, знаем, че вирусните заболявания на дихателните пътища са най-често срещаните заболявания с инфекциозна етиология. Как се промени разпространението им през последната пандемична година?
На уебсайта на НЦЗПБ е достъпен анализ по седмици за разпространението на най-честите респираторни вируси. През последната година картината тотално се измени заради пандемията от SARS-Cov-2, на практика той измести изцяло всички грипни вируси, като все пак останаха някои респираторни вируси, причиняващи заболявания на горните дихателни пътища – основно риновируси, аденовируси и най-вече респираторно синцитиален вирус, като тук говорим най-вече за възрастовата група от 0 до 5 г. При възрастните почти всички инфекции бяха с COVID-19. Според мен поне още 1-2 години тази картина ще се запази.
Един от сериозните проблеми, пред които светът е изправен, е все по-нарастващата антибиотична резистентност. Задълбочи ли го пандемията от COVID-19 и оправдана ли е тази свръхупотреба на антибиотици, която наблюдаваме?
Наистина антибиотичната резистентност е световен проблем с огромни мащаби и последствия. Редица институции като Световната здравна организация и Европейският център по контрол на заболяванията от години алармират за това с редица инициативи. Има вече глобален план за справяне с антимикробната резистентност, тъй като на среща на ООН преди няколко години беше решено, че това вече не е просто икономически или здравен проблем, а се превръща и в политически.
Почти всички държави в Европа са предприели национални планове за борба с антибиотичната резистентност. България за съжаление остава една от малкото държави без одобрен план. Ние сме го подготвили от години, но тъй като е интеринституционален план, одобряването му е във връзка с координиране между няколко министерства, а това създава големи проблеми.
По предварителни данни, тъй като и в Европа, и при нас все още се обработват данните за предходната година. От започването на пандемията консумацията на антибиотици или поне на определени групи антибиотици – например на макролиди и на флуорохинолони, които се употребяват предимно в извънболничната помощ, е нараснала 5-6 пъти. Основна причина за това беше спирането на плановите операции и на редовния прием за известно време.
Не трябва и да забравяме, че в първите месеци на пандемията масово лекуващите лекари и клиницистите предписваха азитромицин, тъй като бяха публикувани едни несериозни данни, че този вид антибиотик има някаква антивирусна активност, което после беше тотално отхвърлено.
В САЩ, например, в доболничната помощ антимикробната консумация е значително намаляла за сметка на болниците. Докато при нас е обратната тенденция – в извънболничната помощ се наблюдава изключително висока консумация. Това са все още предварителни данни.
Подобни са и за Европа. Това категорично ще доведе до увеличаване на резистентността особено при стрептококови инфекции, които водят често до пневмонии, менингити и други тежки заболявания. В САЩ се докладва и нарастване на антибиотичната резистентност към стафилококус ауреус и то предимно при сепсиси и бактеримии, а допреди няколко години тяхната честота беше започнала да спада. Очакваме публикуване на окончателните данни към края на октомври-началото на ноември, но няма съмнение, че COVID-19 значително промени картината и тепърва тези проблеми ще се задълбочават.
Какъв е най-правилният подход за лечение на остри респираторни вирусни инфекции?
Тук трябва да направим разграничение между остри респираторни инфекции на горните и на долните дихателни пътища. Ако говорим за острите вирусни заболявания на горните дихателни пътища, етиологията е предимно вирусна – над 85% са респираторни вируси, най-често риновируси, респираторно синцитиален вирус, аденовируси, парагрипни и др. Тук лечението е най-вече симптоматично. Но тъй като знаем, че това не е специфична терапия, място намират и различни препарати за естествено активиране на имунния отговор. Един такъв медикамент например е Инфлуцид. Изхождайки от направените вирусологични изследвания през годините, ефективността му при ОРВИ е многократно потвърдена и в клиничната практика.
Да не забравяме все пак, че около 10-20% от случаите могат да имат бактериална етиология, която налага антибиотично лечение, но само след направена антибиограма. Публикувани са много информативни фармакотерапевтични ръководства и препоръки на страницата на Българската асоциация на микробиолозите.
Какви са основните изисквания към антивирусните лекарства?
Когато говорим за специфичните антивирусни лекарства, които действат само на вируси, тогава трябва да се имат предвид механизмите, по които най-често те функционират. Те са основно три – възпрепятстват свързването на вируса към рецептора на клетките или навлизането му; блокират репликацията и/или транскрипцията на вирусните нуклеинови киселини; блокират синтеза на вирусни протеини.
Поради това, че вирусите често имат подобна стратегия за инфектиране, някои препарати могат да имат по-широк спектър на действие срещу неродствени вируси. Много малко антивирусни препарати са достатъчно селективни обаче, така че да не крият рискове за заразените клетки на макроорганизма. Не малко от тях са токсични при дълъг прием или във високи дози, така че е трудно разработването на нови препарати за специфични вирусни инфекции.
Друг клас антивирусни препарати са имуномодулиращите средства като например интерфероните. Така например човешкият интерферон алфа се използва стандартно от години в терапията на хепатит B и С. Някои други нови препарати намират своето място в лечението. Не на последно място – биологичните препарати, които представляват моноклонални антитела, които са специфични срещу даден вирус, но тяхната употреба е строго специфична, в точно определени случаи, индикации и е съответно доста скъпа.
Как оценявате ролята на Инфлуцид в превенцията и лечението на вирусните заболявания?
През годините учените продължават да търсят доказателства за точния механизъм на действие на Инфлуцид и други природни препарати при тези заболявания. В някои от проучванията Инфлуцид се разглежда като част от стандартната симптоматична терапия и резултатите от тях сочат, че той допринася за намаляване на тежестта и продължителността на симптоматиката.
Освен това има и достатъчно in vitro проучвания, които доказват, че Инфлуцид е не само естествен индуктор на интерферон, но има и директно антивирусно действие. Това се регистрира както при опитни животни, така и при клетъчни култури, заразени с грипни вируси.
Инфлуцид има и неспецифично цитопротективно действие. Това е доказано в лабораторно изследване чрез микротетразолиев тест. Освен че не допуска проникването на вирусите в клетката, препаратът защитава и от токсичното действие на някои антивирусни препарати.
Как оценявате интерферон-индуциращата активност на Инфлуцид според данните на изследванията и как това е свързано с доказаното вирусоцидно действие на лекарството?
При опити с клетъчни култури е установено, че при прилагане на терапевтични концентрации от Инфлуцид репликацията на грипни вируси е редуцирана 1000 пъти. Това е доста сериозен резултат.
От друга страна, при опити с мишки Инфлуцид е показал интерферон-индуцираща активност, сравнима с тази на установени индуктори като Амиксин или Циклоферон. Дали това е свързано с антивирусния ефект предстои да се изясни, но изглежда, че двата ефекта са независими един от друг, тъй като не са изследвани в един и същи експеримент.
Какво от многобройните изследвания на Инфлуцид за антивирусното му действие е най-впечатляващо за Вас?
Много сериозни екипи се занимават с проучването на антивирусния ефект на Инфлуцид. Така например едно от проучванията е извършено от „Лабораторията по епидемиология на инфлуенца” в института Гамалея в Москва. Силно впечатление ми направи, че освен големия набор от изпитани грипни щамове, препаратът има ефект и върху много различни от тях вируси, като например вируса на Денга. Знаем колко тежки състояния предизвиква той и колко епидемии има в различни части от света в момента. Така че можем да очакваме Инфлуцид да има ефект и върху други вируси.
Предвид широката научна база, с която разполагаме за Инфлуцид, виждате ли потенциал за допълнителни изследвания, които да подпомогнат борбата с антибиотичната резистентност?
От литературата, която имах възможност да прегледам, ми направи впечатление, че не са правени in vitro експерименти върху действието на препарата върху бактерии и най-вече върху такива с изявена резистентност или вирулентност. Интересно би било да се проучи действието му върху биофилм формиращи щамове, например при пациенти с муковисцидоза. Знаем, че при тези пациенти антибиотичната резистентност на колонизиращите щамове е изключително сериозен проблем. Също така не открих и данни за евентуалното му инхалаторно приложение, което би осигурило по-високи концентрации в мястото на инфекция. Това са няколко насоки, които биха имали пряк ефект върху намаляването на антибиотичната консумация и развитието на антибиотична резистентност при определени бактериални инфекции.
Можем да кажем, че ако се докаже, че Инфлуцид повлиява симптоматиката и при бактериалните инфекции освен при вирусите, тогава може дозата на антибиотика да се коригира или курсът на лечение да се скъси.
