Ако тялото е постоянно в състояние на отбрана, спират процесите на растеж и регенерация
Интервю с д-р Мария Папазова, холистичен лекар
Болестите тръгват от стреса. Представете си всяка една клетка в човешкото тяло като един съвършен малък компютър, който запаметява всяка стресова ситуация. В клетъчната памет е записано всичко – от случките в най-ранно детство, които дори не помните, до скандала с шефа от вчера или с партньора ви сутринта у дома. И когато клетката се програмира с прекалено много стрес, тя взема мерки. За да избегне неизбежната поради стреса дехидратация, тя подава сигнал за уплътняване на клетъчната мембрана и започва да я облепва с холестеролни кристали. Това постепенно води до затваряне на милиардите каналчета, които прорязват клетъчните мембрани. През тях обаче клетката приема различни информационни сигнали, храни се и изчиства токсините, създадени в резултат на нейната ежедневна работа, на нейния метаболизъм. Все едно в една къща да не можеш да внесеш храна и да не можеш да изхвърлиш боклука навън. Постепенно нашите клетки заприличват на точно такъв дом – мръсно, гладно, пусто място, разказва образно д-р Мария Папазова, холистичен лекар.
През каналчетата на клетъчните мембрани трябва да преминават и сигналите на различните минерали, които изграждат тъканите в тялото. Когато това вече не е възможно, настъпва минерален дисбаланс. Това е първият сигнал за настъпващо болестно състояние. Подкиселява се клетъчната среда и в нея много бързо загиват дихателните органи на клетките –митохондриите. Без клетъчно дишане няма жизнена енергия. И накрая започва вътреклетъчно възпаление. Това е болестта, погледната през очите на нашите клетки.
Стресът държи организма в тонус – дистресът го разболява
Стресът с определена интензивност цели просто да тонизира системата, която регулира нашия живот. Това е ПНЕИ системата – психика, нервна, ендокринна и имунна система. Тя трябва непрекъснато да бъде провокирана, за да бъде будна и активна и така човекът адекватно да преодолява проблеми, да се развива и да трупа житейски опит. Проблемите започват, когато стресорите са перманентни. Когато сме изложени на хроничен стрес повече от година, това води до дистрес синдром. Стресовите хормони принуждават доставящата енергия кръв да захранва най-вече тъканите на ръцете и краката – органите, чрез които еволюционно се отбраняваме. Пренасочването на тази кръв към крайниците потиска функциите, свързани с растежа и регенерацията. Клетките спират да се хранят, да усвояват и отделят, прекратяват и други свои функции, които се грижат за растежа и произвеждането на енергийните запаси на тялото.
Симптомите на дистрес са различни при отделните хора, но най-честите са: постоянна тревожност; обърканост; паник-атаки; хипертонични кризи; агресия; депресия, апатия, мигрена, нарушена концентрация и др. Така се стига и до появата на автоимунни заболявания, обяснява д-р Папазова. Всяка една силна емоция (и негативна, и позитивна) води със себе си определени придружаващи мисли и поведенчески модели, а с тях възникват и комплексни физиологични изменения. Тези изменения в крайна сметка са причина за възникване на болестта. Така че, човек трябва да бъде балансиран и емоционалното му състояние да е около златната среда. Тогава болестотворен стрес няма.
Множество фактори влияят върху здравето ни
Може би не се замисляме, че когато работим по цял ден на изкуствена светлина, се лишаваме от основния си източник на енергия – слънчевата светлина. Така се стига до енергиен дефицит на организма, защото само храната като източник на енергия не ни е достатъчна. Неспазването на циркадните ритми е друг стрес фактор. Например, ако никога не закусваме между 7 и 9 сутринта, което е важно според биологичния ни часовник. Забравяме да пием вода и живеем в състояние на постоянна дехидратация. Към това се добавят химическото и радиационно замърсяване, на което сме изложени, както и медикаментозния стрес, на който се подлагаме сами, от ваксини, антибиотици и други клетъчно потискащи медикаменти. Психологичният стрес си го причиняваме сами – той е резултат от нашия дисхармоничен светоглед. Ако променим гледната си точка към събитията в живота ни, стресът изчезва. За липсата на движение също сме отговорни самите ние. Дори позата на тялото ни е от изключително значение – тя носи обратни послания към психиката и нервната система. Движете се, за да не излезете изцяло извън ритъм, съветва д-р Папазова.
Кое е особено важно, за да можете да се лекувате правилно?
Не можете да излезете от състоянието на дистрес, ако имате минерален дисбаланс. За да се излекува тялото, трябва да се тръгне от началото на болестта и да се възстанови баланса на клетъчно ниво, обяснява лекарят. Заключената от стрес клетка трябва да се отвори, нахрани и изчисти. Тя се повлиява изключитeлно бързо и благотворно от лечението с минерални соли, които преминават свободно през клетъчната мембрана, когато се използват в много високи разреждания. Така те достигат до вътрешността на клетката и възстановяват йонното равновесие.
При състояние на хроничен стрес д-р Папазова препоръчва антистресов комплекс с комбинация Шуслерови соли на Немския хомеопатичен съюз: сол №3 железен фосфат, №5 калиев фосфат, №7 магнезиев фосфат и №9 натриев фосфат. Приемът е по 3 табл. от №3 и №5 сутрин и от №7 и №9 вечер. Всички те са фосфорни соли и веднага възстановяват и регулират енергийния ни баланс. Изключително важни са за профилактика на ПНЕИ системата, за предотвратяване на имунен дефицит или автоимунна нагласа на имунната система. Тези соли работят и като антиоксиданти, така че оксидативният стрес също отзвучава, коригират се метаболитните нарушения – например сол №9 коригира бързо токсичната ацидоза. Изчезват постепенно всички болестни изменения в клетките и тъканите и проявите на възпалителния процес постепенно отзвучават.
Стресът много често води и до хипертонични кризи. Първи спешни мерки, които препоръчва д-р Папазова са: краката се потапят в съд с гореща вода, в която са разтворени по 5 таблетки от соли №8 и №10. Изпива се бързо поне 300 мл топла вода, докато краката са потопени в разтвора със солите. Допълнително се приготвят отделни горещи разтвори от соли с номера 5, 7, 8 и 10. Приемат се с редуване, начесто, като се пият на малки глътки.
Как да угасим „пожара” в храносмилателната система
Първото, което настъпва в резултат на хроничния стрес, е срив на чревната флора. За нейното възстановяване не е достатъчно да се приемат само пробиотици. На своите пациенти д-р Папазова препоръчва и немската горчивка „Гастритол“ – фитопрепарат, който помага за възстановяване на нормалната чревна микрофлора. Помага при стомашно-чревни оплаквания като подуване на корема, метеоризъм, болезнени стомашни спазми, киселини, гадене, повръщане. Препоръчва се при лечението на гастрити, стомашни язви и колити. Подобрява всички храносмилателни процеси. От Шуслеровите соли, при възпаление на лигавицата на стомаха и/или на дванадесетопръстника (гастрит), тя съветва да се прилага Шуслеровият противовъзпалителен комплекс: по 3 табл. от соли №3 и №5 сутрин; по 3 табл. от №4 и №6 на обяд; и по 3 табл от сол №7 вечер. При язвена болест или синдром на раздразненото черво – може да се помогне с комбинацията на соли №2 и №8 за активиране на процесите на регенерация.
Утвърдени комбинации Шуслерови соли на Немския хомеопатичен съюз за лечение на здравословни оплаквания и автоимунни заболявания, предизвиквани от хроничен стрес, според препоръките на д-р Папазова можете да прочетете в брошурата тук.
