Проблемите на новото детство

Вероятно повечето от нас, които са над 25-годишна възраст, с умиление си спомнят за онези хубави дни от детството, в които нямахме търпение да се приберем от училище, да си научим уроците или да дойде ваканцията, за да излезем да лудуваме на воля с приятелчетата. До късни вечери скачахме на ластик и въже, играехме на фунийки, народна топка, стражари и апаши, жмичка, карахме колелета. Вкъщи четяхме книги, рисувахме, играехме с играчки, които развиваха фантазията ни. Почти не гледахме телевизия, просто не изпитвахме нужда от нея.

Бяхме щастливи, спокойни, послушни, физически активни, с ненатоварено съзнание, добри и изпълнителни в това, което се изискваше от нас. Общувахме с лекота, без излишна агресия. Имахме здрав и спокоен сън. Справяхме се добре в училище, а децата, които имаха проблеми с поведението, концентрацията, вниманието, бяха по-скоро изключение, отколкото обичайно явление.

Господството на дигиталните играчки

Днешното детство е напълно различно. Игрите навън, разходките на чист въздух, четенето на книжки постепенно останаха на заден план при много деца, за сметка на телевизията, компютрите, таблетите, смартфоните, плейстейшъните. Може би не го осъзнаваме, но все по-достоверно звучи шегата, че съвременните малчугани се раждат с компютърна мишка в ръката и с диплома за завършено IT образование. И виновен за това не е някой друг, а самите ние – родителите. Защото поради една или друга причина, много от нас започнаха да въвеждат наследниците си от най-крехка възраст в света на модерните технологии –  било заради липсата на време да им обърнем нужното внимание или защото просто така е много по-лесно.

Дигиталните играчки станаха новите детегледачки и учители на децата ни. Те свикнаха да се запознават с приказките посредством компютрите и таблетите. Карането на колело бледнее пред шофирането (макар и виртуално) на автомобилите от компютърните и видео игрите. А играта с истински играчки пред детските филмчета и анимации, в голяма част от които, впрочем, има безумни сцени на насилие, неприличен език, неуместни сюжети.

И ако дотук нещата изглеждат само притеснителни, то ето нещо наистина смущаващо – тези модерни технологии не само че не развиват детското въображение (дори напротив – притъпяват го), но и влияят негативно върху поведението, психиката и мозъчното развитие на нашите наследници. Ето няколко доказани факта:

·         Дългото гледане на телевизия или клипчета на телефона или таблета, играенето на компютърни игри претоварват възприятията. Бързото движение на образите свръхстимулират мозъците на малките деца и за тях е трудно да се фокусират върху по-бавни задачи и дейности, които изискват повече мислене и концентрация.

·         Децата, които прекарват много време пред телевизора или компютъра, са по-склонни да проявят насилие, имат по-слаба памет, изпитват затруднения с логичното мислене, общуването. Доказано е, че дългото стоене пред малкия екран, когато малчуганът е между 1 и 3 годишна възраст, значително увеличава и риска той да развие проблеми с вниманието, преди да навърши 7 г. И ако трябва да сме още по-конкретни, всеки един час, прекаран пред телевизора, повишава с 10% риска от затруднения с концентрацията му в сравнение с децата, които изобщо не гледат телевизия. А прекомерното гледане е асоциирано с 28% увеличение на проблемите с вниманието.

·         За хлапетата, които прекарват дълго време пред мултимедийния екран, е трудно да разграничат виртуалността от действителността. Това често поражда у тях страхове и кошмари и води до създаване на нереалистична представа за заобикалящата ги действителност.

Ето защо не е учудващо, че все повече деца в днешно време изпитват затруднения с общуването, задържането на вниманието, лесно се разсейват, проявяват свръхчувствителност към критика, раздразнителност, агресия, не слушат какво им говорим, сънуват кошмари, бълнуват насън, чувстват тревожност… Просто нервната им система е превъзбудена от всички тези заобикалящи ги технологични играчки, до които имат все по-неограничен достъп.

Синдромът „свръхвзискателен родител”

Няма да е реално обаче, когато говорим за съвременното детство, ако не отделим и няколко реда на още един, не по-малко тревожен факт. Като че ли много от нас, родителите, не осъзнават колко високи са изискванията към децата ни и как те влияят върху тяхната психика. От най-ранна възраст претрупваме ежедневието им с множество дейности – занимания в детската градина/училището, извънкласни занимания, тренировки, езикови курсове, домашни, помагане в домакинската работа. Очакваме от тях да се държат като онези играчки на пружинка – постоянно да ги навиваме, за да бъде активни още и още. Но в един момент се получава обратният ефект – детето се стресира, изнервя, превъзбужда, преуморява, не може да спи, става раздразнително, агресивно, антисоциално и вместо да постига резултатите, които очакваме от него, то ги влошава.

И сега накъде?

Безспорно децата ни никога няма да имат детство като нашето. И вероятно никога няма да имат шанса да бъдат толкова спокойни и безгрижни, както ние бяхме навремето. Може би светът, в който живеем, вече не го позволява. Не можем да спрем усъвършенстването на модерните технологии и тяхното все по-голямо обсебване. Нито факта, че за да оцелеят във все по-конкурентноспособната среда, с която ще се сблъскат, когато пораснат, децата ни трябва още от малки да се подлагат на голямо натоварване и напрежение.

Но пък когато се налага, можем да им помогнем да се адаптират по-лесно и да възвърнат вътрешното си равновесие, за да не се стига до такива сериозни проблеми с поведението, каквито споменах дотук. И не чрез ходене при психолози или употреба на разни успокоителни медикаменти, а с напълно природни средства.

Комплексният хомеопатичен препарат Киндинорм, например, е специално създаден за деца над 1 годишна възраст и има регулиращо и успокояващо действие. Той е подходящ, когато е налице нервна раздразнителност, свръхвъзбуда, агресивност, нарушения на съня, състояние на обща слабост, импулсивност в действията, дефицит на вниманието, трудно концентриране и запаметяване, двигателна свръхактивност и др. Препаратът съчетава в себе си 4  безопасни и ефективни съставки, които нямат никакви странични ефекти и не крият риск към привикване: Chamomoilla (облекчава неспокойното състояние и намалява чувствителността), Kalium phosphoricum (за проблеми при заспиване и нервно изтощение), Staphisagria (облекчава проявите на внезапно раздразнение) и Valeriana (за неспокойно физическо състояние).

Когато проявите се появят за първи път, Киндинорм може да се дава до три пъти дневно – по 2 пилули на прием за деца от 1 до 5 г.,  по 3 пилули – от 6 до 11 г. и по 5 пилули – над 12 г. Дозата може да се намали, когато симптомите започнат да отшумява.

Като допълнителна терапия е добре да се включи и Шуслерова сол №7 магнезиев фосфат (по 3 таблетки вечер), която е особено подходяща при тревога, затруднения в училище, безсъние, напрегнатост.

И да не забравяме, че децата ни имат нужда от нас. Затова, колкото и да ни е трудно, трябва да намираме време и да се забавляваме заедно, да изграждаме здравословни навици у тях още от най-ранна възраст като спорт и начин на хранене, да се стремим да им предлагаме дейности, провокиращи въображението и мисловната дейност, да установяваме ясни правила и граници на поведение, да бъдем търпеливи, обичливи, внимателни, грижовни и не на последно място – да им оставяме повече „въздух за дишане”.