Поникването на млечните зъби (дентиция) е физиологичен процес, при който зъбите растат и пробиват през венците. Това е нормален етап от развитието на всяко дете. При някои малчугани този процес може да премине сравнително безболезнено, но в повечето случаи причинява неразположение и болка. Какво е добре да знаете за дентицията, за да премине тя възможно най-леко и за вас, и за бебето?
Повечето деца се сдобиват с първото зъбче между 6 и 12 месеца
Времевият диапазон за поникването на зъбките е наистина голям. Най-често първото бяло бисерче пробива около шестия месец, но това може да се случи както много по-рано, така и много по-късно. Колкото и невероятно да звучи, някои бебета дори се раждат с поникнали зъби. Стоматолозите ги наричат „рождени зъби”.
Мястото, където ще се появи зъбче, е зачервено, побеляло и дори може да прокърви. Обикновено седмица преди това започва и обилно слюноотделяне. Бебето става изключително нервно, лапа пръстите си и всичко, което може да се дъвче.
До навършването на 1 годинка повечето малчугани имат 6 зъбчета – четирите предни на горната челюст и двата предни на долната челюст. До навършването на третата година малчуганът би трябвало да се радва на 20 млечни зъба в устата си.
Детето е с хрема, а педиатърът казва: „От зъбите е”…
Случвало ли ви се е бебето да е с хрема, кашлица, температура, да отидете при педиатъра и той да ви каже: „Растат му зъби!”. За много родители този отговор е странен, тъй като привидно настинката и никненето на млечните зъби са две напълно различни състояния и е трудно да се предположи някаква връзка между тях. Но всъщност такава в действителност има.
Това, което може би много от вас не знаят, е, че пробивът на млечните зъби е съпроводен с възпалителен процес, по време на който имунитетът на детето спада. Ако не се вземат мерки, се стига до хрема, кашлица, болки в ушите, стомашно-чревни разстройства.
Много родители разчитат единствено на локалните гелове за приложение при болезнена дентиция. Те обаче имат краткотрайно действие, решават само част от проблема (успокояват болката), но не действат нито върху възпалението, нито върху болката в ушите, нито върху температурата. Не могат да бъдат прилагани и при всички деца поради алергични реакции.
За разлика от тях, периодът на пробив на зъбките може да премине много по-леко и безболезнено с помощта на хомеопатичното лекарство Дентокинд и Дентокинд гел за никнещи зъбки. Таблетките Дентокинд са специално създадени за бебета и малки деца. Повлияват комплексно всички придружаващи симптоми на физиологичния пробив на зъбите – болка, оток, температура, раздразнителност и безпокойство, диария, прекалено слюноотделяне. Имат имуностимулиращо действие и не позволяват на възпалението, съпътстващо дентицията, да се задълбочи. Според клиничните изследвания още на третия ден след приложението на Дентокинд настъпва значително подобрение на симптомите. А пълно изчезване на симптоматиката се наблюдава към 7-ия ден.
Още при първите симптоми на предстоящото пробиване на зъбчето е добре да се започне приемът на таблетките. В острия период давайте по 1 табл. на всеки час до 6 табл. дневно (за деца под 1 г.) и по 2 табл. през час до 12 табл. дневно (за деца от 1 до 6 г.). Когато състоянието се подобри, намалете дозата на 3 пъти по 1 табл. или 3 пъти по 2 табл. дневно според възрастта на бебето.
А за локално облекчение на болезнените венци добавете и Дентокинд гел. Той има обезболяващо и противовъзпалително действие, успокоява и хидратира венците, регенерира и защитава лигавицата в устната кухина. Нанасяйте малко количество гел върху пръста и нежно масажирайте венците на бебето до 4 пъти дневно. Препоръчително е детето да не яде или пие 15 минути след използването на гела.
Първо зъбче – първо посещение на стоматолог
Когато първият млечен зъб се появи в устата на бебето, е добре да посетите детски стоматолог. Препоръчително е прегледът да бъде направен преди навършването на 1 годинка. Специалистът ще се увери дали всички зъби се развиват нормално и дали няма някакъв дентален проблем. Освен това ще ви даде съвети относно правилната устна хигиена, която всъщност започва с пробиването на първото зъбче.
За смученето на палеца и залъгалката
Въпреки че тези дейности действат успокояващо на детето, всяка една от тях може да промени позицията на предните зъби и формата на небцето. Възможно е да се получат и проблеми със захапката, както и говорни дефекти. За щастие, тези навици нямат толкова осезаем негативен ефект при млечните зъбите, колкото при постоянните. А докъм втората година повечето деца отдавна са се отказали от тях. В случай, че вашият малчуган продължава да смуче палеца си или използва залъгалка и след навършването на 4 години, се обърнете към своя стоматолог или педиатър за съвет как да го избавите от вредната привичка.
Любопитно от далечното минало
В днешни дни на дентицията се гледа като на период на дискомфорт за цялото семейство, който рано или късно ще приключи. Освен това съществуват множество ефективни средства за облекчаване на състоянието на бебето. В далечното минало обаче процесът на никнене на зъби е предизвиквал голям страх у хората. В една английска статия от 1975 г. се намира следният древен цитат на Хипократ: „Децата, на които им растат млечните зъби, страдат от сърбеж на венците, треска, конвулсии, диария”. През 1732 г. един шотландски лекар дори заявява, че „почти всяко десето дете умира заради никненето на зъби (някои от тях от гангрена)”.
В Америка, в периода 1847-1881 г., общо 521 случая на починали деца са били отдадени на дентицията или свързани с нея състояния. През следващите години броят им ударно нараства, като в един момент, също толкова бързо, внезапно намалява и дори почти не се споменава за подобна причина. Въпреки че някои историци и педиатри предполагали, че реалната причина за фаталния край на децата е бил Синдромът на внезапна детска смърт или холера, така и не се е стигнало да категорично мнение относно тази мистерия.
В една американска книга за домашно лечение от 1905 г. има следното описание на дентицията и съвети за лечение: „Често срещана причина за заболяване на стомаха и червата, както и за конвулсии при децата, се открива във втвърдяването на венците по време на дентицията и този пропуск от страна на природата трябва да бъде незабавно отстранен, още по време на никнене на първото зъбче, когато венците на бебето са червени, подути и горещи на допир, с помощта на ланцет (вид хирургически нож).”