Помните ли как заради страха от тъмното в детството си сте спали на светната лампа? Или сте се събуждали от кошмар и сте тичали в спалнята на мама и татко, за да ви успокояват? Според психолозите 90% от малките деца изпитват различни страхове в отделни периоди от живота си. Любопитно е, че малчуганите от различните точки по целия свят изживяват едни и същи безпокойства на даден етап от развитието си, без значение къде растат и как се възпитават.
Кои са най-честите причини за детските притеснения и страхове?
Малкото дете се страхува основно от непознатото и неизвестното. То все още проучва околния свят, не може да направи разлика между това кое действително съществува и кое не. Поради тази причина въображението му може да създаде невероятни чудеса, но и да сътвори ужасяващи чудовища, които, разбира се, се появят предимно през нощта. Защото страхът от тъмното създава усещане за незащитеност и несигурност.
В тъмните часове на денонощието дори най-лекият шум от съседната стая, например, лесно може да прерасне в страховит сценарий. Баба Яга, Торбалан, караконджолът, с които и днес някои родители плашат децата си, за да ги накарат да стоят мирно, да се превърнат в главни герои на поредица детски кошмари. Или чудовището, което се крие в гардероба или под леглото и само чака детето да заспи, за да му навреди.
Нещата, видени по телевизията или прочетени в книжките, не рядко оказват същия ефект върху детската психика. Прочитате им за лека нощ приказка за пират, например. И скоро, след като лампите угаснат, детската фантазия си представя капитан Кук с големия кораб, който краде играчките на спящите дечица, как се крие под леглото и само чака удобния момент, за да направи беля.
Страхът от раздялата с родителите е също много силно изявен. Бебетата на около 8 месечна възраст започват да разбират, че когато мама излезе от стаята, тя все пак е някъде, просто не могат да я видят. Безпокоят се къде е и кога ще се върне. През втората годинка ще разберете колко много разчитат те на вашата любов и закрила. А към петата-шестата годинка децата започват да гледат извън собствената си личност и да осъзнават, че на съществата, които обичат, независимо дали са хора или животни, могат да се случват и лоши неща.
От друга страна, по време на своето развитие малкото непрекъснато се сблъсква с нови ситуации, към които трябва да се адаптира. Тръгва на ясла, предстои му пътуване, премества се в нов дом, сдърпва се с приятелче, налага се да постъпи в болница. Всички тези преживявания се отразяват силно на детската психика, често пораждат страх, тревожност, нервност, особено в по-чувствителното дете.
На по-късен етап се появяват и страховете, свързани със социалното общуване. Малчуганът се безпокои да не бъде отхвърлено, нехаресвано, оценено зле от връстниците си, изолирано от тях. Формират се и тревогите от провал в училището, особено ако родителите са по-строги и взискателни.
Независимо каква е причината, важното е да разпознавате симптомите, че детето е измъчвано от страхове и тревоги, дори ако не търси помощ от вас. Най-чести признаци са импулсивност или разсеяност повече от обичайно, проблеми със съня и заспиването, нервни движения, треперене на ръцете, оплакване от главоболие/стомашни болки, ускорен пулс и дишане (физиологични признаци за паника).
Важно! Ако детето има страхове, които не са характерни за неговата възраст, които пречат на ежедневието или на развитите му, трябва да се обърнете за помощ към психолог.
Как да действате?
- За да се справите с бебешкия страх от раздяла, играйте с детето на „куку” – скрийте лицето си с ръце, кърпа или одеяло, след което му се покажете с думите „куку!”. Така бебето ще разбере, че дори когато лицето ви изчезва, вие сте все още там. Научете го, че раздялата е само временна. Излизайте за кратко време от стаята и след това влезте, така то ще знае, че вие винаги ще се връщате за него.
- Винаги казвайте „чао”, когато излизате някъде и оставяте бебето на грижите на някой друг. В противен случай рискувате мъникът да се шокира, когато внезапно осъзнае, че вас ви няма.
- Когато детето вече е поотраснало, давайте му цялата информация, от която се нуждае. Ако се страхува от гръмотевици и светкавици, разкажете му точно какво представляват те, как е на сигурно място у дома и не трябва да се страхува от тези природни явления. Децата са изключително любознателни и обожават да слушат в детайли всичко, което знаете.
- Играйте заедно. Играта е много важна част от опознаването на света. Ако детето се страхува от нещо, например прахосмукачката, включете я в играта. По този начин то ще упражнява своите отговори и реакции, ще разиграва различни сценарии и постепенно ще започне да се чувства по-сигурно спрямо нещата, които го плашат.
- Според специалистите, тревожните родители отглеждат малчугани, заплашени от развитие на фобии. Вие трябва да сте като скала за детето си – да му давате усещане за стабилност и закрила. Вие първи трябва да преборите собствените си страхове и да запазите и покажете спокойствие пред малкото. Не забравяйте, че тое наблюдава всичко, което правите. Ако види, че се ужасявате от кучета, лесно страхът ще се породи и в него.
- Важно е да отдавате значение на детския страх, но в никакъв случай не реагирайте прекалено, защото така можете да го засилите още повече. Говорете за нещата, които тревожат детето. Обсъждането на чувствата свързва лявата част на мозъка, отговаряща за логиката и анализа, с дясното мозъчно полукълбо, определящо емоционалното ни поведение. Когато има силна връзка между двете части на мозъка, децата ще започнат да разбират своите преживявания, а не да са изпълнени с чувства, чийто смисъл не разбират.
- Общите състояния на страх се повлияват много добре от Шуслерова терапия. Сутрин давайте на детето по 2 табл. сол №5 калиев фосфат, на обяд – 2 таблетки сол №8 натриев хлорид, вечер – 2 табл. сол №7 магнезиев фосфат на Немския хомеопатичен съюз. Сол №7 е препоръчителна вечер, тъй като въздейства върху състояние на безпокойство, нарушения на съня и трудно заспиване. Заедно със сол №5 помага при всякакви прояви на страх, превъзбуда, безсъние. А сол №8 повлиява склонността на детето към тревожност и внезапен плач.
- При безпокойство, нервност, превъзбуда и появяващите се вследствие на тях нарушения на съня при най-малките много добър резултат дава и лечението с Дормикинд. Препаратът е специално създаден за деца от 0 до 6 г. Съставен е от три натурални съставки, които нежно и ефективно успокояват нервната система. Проведените изследвания сочат, че лекарството осигурява спокойствието на цялото семейство само след 2 седмици. Приема се по 1 табл. 4 пъти дневно, поне 1 месец.
- Не на последно място, обърнете внимание на дневния режим на малкото – нека е установен, с достатъчно почивка плюс много движение на открито. Отделяйте всеки ден време, в което да показвате на детето си своята обич и внимание.
